• Гърция
  • Испания
  • България
  • Турция

Албания

Албания

Алба̀ния, официално Репу̀блика Алба̀ния (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърия, в превод „Земята на орлите“) е страна в Югоизточна Европа. Граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад, както и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 км², от които 27 805 км² суша и 1 371 км² водна площ.

В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от римската провинция Илирик. За първи път понятието "албански" се среща в един от текстовете на "бащата на съвременната география" Клавдий Птоломей през II век. По-късно този термин започва да се среща все по-често в хрониките на византийските историци. След като попада под властта на България през IX-XIII век и за кратко е част от византийската и сръбската държава, тя става част от Османската империя през 1478 г.
По време на Балканската война, през 1912 г., Албания обявява своята независимост от Османската империя с декларацията от Вльора. След като страната извоюва своята политическа независимост, тя се превръща в конституционна монархия. Великите сили налагат за монарх на Албания да бъде избран принц Вилхелм от Вид. Младият принц обаче страда от административна и дипломатическа неопитност, поради което напуска албанския трон само шест месеца след като го е заел. След края на Първата световна война, по силата Парижкия мирен договор, територията на Албания е разделена между Гърция, Италия и Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1920 г. е създаден първият парламент в Албания. В 1921 г. католиците геги в северна Албания, подкрепени от Югославия провъзгляват Република Мирдита, която съществува само няколко месеца. През 1928 г. парламентът е разпуснат, а страната е обявена за кралство. Новият владетел на страната е бившият министър-председател и бивш президент Ахмед Зогу, който е коронясан за крал под името Зогу І.
Страната е окупирана от Италия по време на Втората световна война. Съпротивителното движение се оглавява от комунистическата партия с лидер Енвер Ходжа. След изтеглянето на италианците партизаните завземат властта. Първоначално Енвер Ходжа поддържа добри отношения със СССР и останалите държави от Източния блок, но след смъртта на Сталин той отрича реформите на Хрушчов и преориентира Албания към Китай на Мао Дзедун. С времето обаче и контактите с Китай отслабват, най-вече след края на управлението на Мао. Албания става все по-изолирана и поддържа минимални контакти с останалия свят.
До 1990 г., или пет години след смъртта на Ходжа Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.
През 1992 година се провеждат първите демократични избори в Албания след Втората световна война.
По време на бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 година Албания приема близо 500 000 бежанци — етнически албанци от граничещото със страната Косово.
НАТО официално покани Албания и Хърватия за свои членове на срещата на върха в Букурещ през април 2008. На 1 април година по-късно - 2009 г. двете страни официално се присъединиха към Алианса.
През 2009 година Албания официално кандидатства за членство в ЕС.

Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000—1500 мм. В планините валежните количества са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.
Средната влажност на въздуха е 60-65% за цялата година.

Няма добавени продукти в тази категория.
Powered By OpenCart
Туристическа агенция - Савов © 2019